* * *
Отдолу идат сеймени,
сеймени, билюкбакшии,
юнашка глава носеха,
от село на село ходеха.
Никой си глава не позна,
най-подир иде бабичка,
бабичка ми, гърбатичка.
Тя си глава познала,
викнала, та заплакала:
- Стояне, синко, Стояне,
като те й майка хранила,
те й ли е майка мислила.
Сеймени майка думаха:
- Аферим, бабо, машалла,
на твоя син, на Стояна.
Доде сина ти хванем,
девет планини минахме;
дорде му ръце вързахме,
девет въжа скъсахме;
дорде му глава отрежем,
девет саби строшихме.
Аферим, бабо, машалла,
още един такъв отхрани!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2007-2010