* * *
Оздоле иду сеймене, леле,
хайдучка глава носеха.
Не е ми било хайдучка,
нел ми е било юначка.
Доде са го ванули,
девет са планини минали;
догде го вързали,
девет синджира скъсали;
догде му глава вземали,
девет са сабли строшили...
Сеймене майкя думали:
- Еверим, бабо, ашколсум,
че си юнака родила,
да можеш още един син,
един син такъв да родиш!
Макя му викна да плаче:
- Кат' съм те, синко, чувала,
дали съм така мислила!...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.