* * *
Отдолу идат сеймени,
сеймени, билюкбашии
хайдушка глава носеха
насред я пътя сложиха -
да върви мало и голямо
да си главата познае.
Вървяло мало голямо
никой си глава не позна.
Най-подир върви бабичка
тя си главата познала
викнала, та заплакала:
- Стояне, синко Стояне,
затуй ли тъй мама хранила,
хранила и отхранила
Сеймени думат бабичка:
- Не плачи, бабо, не тъжи,
девет синджира скъсахме
докато Стоена хванахме
девет си саби строшихме
докат' му глава отрежем.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.