* * *

Хайдушка глава

Горо льо, горо зелена,
що вейниш, горо, що съйниш?
Сеймени през гора вървяха,
хайдушка глава носея,
да вървят мало й голямо, (2)
да вървят старо и малко
главата да си познаят.
Вървели мало й голямо,
никой си глава не позна,
най-подир върви бабичка,
тя си й главата познала,
викнала та й заплакала:
- Синко Стоене, Стоене,
така ли мама мислеше.

 

Петровка, Приморски район, Запорожска област, Украйна (Кауфман-НПБУМ 1, № 475).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.