* * *
Йотдолу идат сеймени, Доне мари,
сеймени, млади левени,
юнашка глава носеа,
юнашка глава, челяшка.
През сряд ще село да минат,
сряд село, през сряд мегданя,
в село ще кия да вика:
- Вървете, мало, голямо,
вървете, та познавайте!
Кой си главица познае,
голям ще бакшиш да вземе -
девет катъра с имане,
десети катър бял маргар.
Вървяло й мало, голямо,
вървяло й, та познавало.
Бабичка през плет гледала,
тя си главица познала,
па на сеймени думаше:
- Ей сеймени, млади левени,
че кво ви стори млад Стоян,
че кво ви стори, направи,
та му главата йобзехте?
Сеймени думат бабица:
- Яферим, бабо, машалла,
каква си сина хранила,
хранила, още гледала!
Дорде Стояна фанахме,
девет планини минахме,
доде му ръце вързахме,
девет си сабли строшихме,
доде му глава вземахме,
девет си сабли строшихме.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.