* * *
Оздолу идат сеймени,
сеймени беюк башии,
юнашка глава носеха,
никой глава си не позна.
Най-подир иде бабичка,
тя си главата понава,
викнала жално да плаче:
- Мамин Стояне, Стояне,
така ли мама мислила,
дорде те тебе тледала?
- Аферим, бабо, ашколсун,
добър си сина гледала.
Дорде си Стоян хванахме,
девет планини минахме,
дорде му ръце вързахме,
девет синджира скъсахме,
дорде му глава земахме,
девет саби строшихме.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.