* * *
Отдоле идат сеймени,
юнашка глава носеха.
Минаха село големо,
мало, големо излезна
главата да си гледат.
Никой си глава не позна.
Излезнала стара баба,
она си главата познала,
отдалек иде и вика:
- Сине Стояне, Стояне,
кога те майка раждала,
раждала още чувала,
за така ли е мислила,
сеймени глава да носят,
да носят да се относят.
Сеймени баба говорят:
- Аферим, бабо, машалла,
какъв си юнак родила.
Девет планини минахме,
дорде Стояна хванахме.
Дорде му ръце вързахме,
девет синджира схинахме.
Дорде му глава земахме
до девет сабли строшихме,
десета сабля негова,
с нея му глава земахме.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2007-2010