* * *
Отдолу идат сеймени,
сеймени, билюкбашии,
хайдушка глава носеха,
никой си глава не позна.
На път ги срещна бабичка.
Като главата видяла,
викнала, та заплакала,
кат плачеше, нареждаше:
- Синко Стояне, Стояне,
така ли майка мислила,
когато теб отчувала?
Сеймени думат бабичка:
- Аферим, бабо, машалла,
дето си такъв син отчувала!
Дорде Стояна хванахме,
девет планини минахме;
дорде Стояна вързахме,
девет синджира скъсахме;
дорде Стояна заклахме,
девет саби строшихме.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.