* * *
Оздола идат айдути, мале мори,
оздола идат айдути,
айдутска глава носея.
Збира се мало, големо,
да си познае главата.
Никой не с' позна главата,
най-подир дойде бабата,
таа си спозна главата.
- Оф леле, сине Стояне,
оф леле, сине на майка,
девет години цицано!...
Айдути веле, говоре:
- Алаф ти, бабо, млекото,
девет синджири скинавме,
девет фартоми скинавме,
дур да му глава земиме!...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2007-2010