* * *

Хайдушка глава

Озгора гредат се сеймени,
хайдутска глава носеет -
руси мустаки сучени,
русото перче чешляно!
- Излези, бабо, да видиш,
да не ке нишан познаеш
от твоего сина Тодора!
Баба излезе на врата,
ми се разпули по друмье.
На часот нишан познала
от своего сина Тодора -
русото перче чешляно,
руси мустаки сучени.
Баба на сейменче говорит:
- Сейменче, море залъмче!
Къй го сина ми найдофте?
Сейменче баба йе велит:
- Не кълни, бабо, не сборви!
Дур го сина ти фатихме,
петдесетмина паднаха:
дури му ръце вързафме,
сите стомина паднаха;
дури му руса глава зедофме,
сам болюкбаша погина.
Ашколсун, бабо мори, пиролсун
на твойот сина Тодора:
со пресно млеко си го доила,
со ройно вино си го поила!
Мошне те тебе кълнеше,
зашч' не м'си дала оружье:
тънката пушка дебранска,
чифте пишчоли тетовски.
Ушч' да имаше, бабо, оружье,
главата не'м я вземафме,
той глави ке ни земеше!

 

Охрид - Македония (Шапкарев 2, № 355; =Осинин, Заплакала е, 1 изд., 1939, № 99 - "Хайдушка глава"; 2 изд., 1947, № 87 - "Хайдушка глава"; =БНТ 2, с. 607 - "Тодор и земски сеймени"; =БНПП 3, с. 184 - "Тодор и земски сеймени"); в антологията "Заплакала е гората" съставителят (Д. Осинин) отпраща погрешно към Шапкарев, № 335, а освен това си е позволил намеси в текста, като го е компилирал с пасажи от Миладиновци, № 219 (бел. съст., Т.М.).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007-2010