* * *
Отдолу идат сеймени
хайдушка глава носеха
хайдушка глава юнашка.
Мало и голямо излязло
главата да си познае.
Никой си глава не позна.
Най-подир върви бабичка
тя си главата познала
викнала, та заплакала:
- Синко Стояне, Стояне
затуй ли тъй майка хранила.
Сеймени думат бабичка:
- Я мълчи, бабо, не плачи
добър си сина хранила.
Дорде Стояна хванахме
девет балкана минахме
дорде му глава отрежем,
девет си саби строшихме.
Аферим бабо, машалла,
добър си сина хранила.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.