* * *
Отгоре идат сеймени,
ален си байрак носеха,
на байрака глава юнашка.
Събрали мало и голямо,
събрали старо и младо,
да си главата познаят.
Никой си глава не позна.
По-подир иде бабичка,
тя си главата познала,
викнала, та заплакала:
- Стояне, мама, Стояне,
като те мама гледала,
тъй ли ти мама мислила,
глава ти на кол да види.
Сеймени думат бабичка:
- Аферим, бабо, машалла,
вещи един син да изгледаш,
пък ние да го хванем.
Дорде Стоян хванеме,
девет балкана обиколихме,
дорде му ръце вържим,
девет синджира скъсахме,
дорде му глава вземем,
девет саби изчупихме.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.