* * *
Отдоле идат сегменье, лельо ма,
сегменье, белюбашенье -
и накривили калпаци,
и настрашили мустаци,
тънки им пушки на рамо,
юначка глава носеха.
През девет села минаха -
никой си глава не позна.
Настаха село десето,
излезна стара бабичка -
она си глава познала!
Заплака баба, зареди,
сегменье баби говорат:
- Не плачи, бабо, не реди -
аферим, бабо, ашколсун,
каков си сина родила!
Шеесе души паднаха,
доде го, бабо, фанахме,
и още шеесе паднаха,
доде му глава узехме!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.