* * *
Отдолу идат сеймени,
сеймени, бюлюкбашии,
човешка глава носеха.
Никой си глава не позна.
Най-подир иде бабичка,
тя си главата познала,
викнала, че заплакала:
- Стояне, синко, Стояне,
затуй ле те мама хранила?
Сеймени думат бабичка:
- Аферим, бабо, машалла,
добър си син отхранила.
Дорде Стояна хванем,
девет планини минахме,
дорде му ръце вържем,
девет синджира скъсахме,
дорде му глава отрежем,
девет си саби счупихме.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.