* * *
Отдолу идат сеймене, лельо ма,
отдолу идат сеймене,
сеймене билюкбашии,
хайдушка глава носеха.
Изляло мало голямо,
никой си глава не позна;
най-после иде бабичка,
тя си главата познала,
викнала, та заплакала:
- Синко Стояне, Стояне,
тъй ли е мама мислила,
кога е тебе доила!
Сеймене баби думаха:
- Не плачи, бабо, не тъжи!
Девет планини минахме,
докат' Стояна фанахме;
девет синджира скъсахме,
докат' Стояна вързахме;
девет си сабли строшихме,
докат' му глава юземем!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.