* * *
Отгоре идат, мър мила бабо льо, църни манафи,
църни манафи, църни татари.
На рамо носат муздрак сребърен,
на муздрак има юнашка глава,
главата мяза тойтому сину,
тойтому сину, мойтому либе.
Я ми излези, та ги попитай,
кък го фанаа, кък го вързаа!
Тя е изляла, та ги попита:
- Я бре татари, църни манафи,
кък го фанахте, кък го вързахте,
кък му земахте юнашка глава?
- Дорде го фанем, стотина майки,
стотина майки, майки разплака,
дорде му вързем, белите ръце,
той си погуби билюкбашия.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.