* * *
Отдолу идат сеймени,
сеймени, билюкбашии,
юнашка глава носеха.
Вървяло старо и младо,
главата да си познаят.
Никой си глава не позна.
Отдолу иде бабичка,
тя си главата позна.
Викна да плаче бабичката:
- Стояне, синко, Стояне,
като те мама хранила,
тъй ли е мама мислила.
- Машалла, бабо машалла,
добър си син имала.
Доде си Стоян хванахме,
девет години ходехме.
Доде му ръце вързахме,
девет синджира скъсахме.
Доде му глава отрязахме
девет саби счупихме.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.