* * *
Отдоле идат сеймени, жална бабо ле,
сеймени, бюлюкбаший,
юнашка глава носеха,
никой си глава не позна.
Отдоле иде бабичка,
тя си главата познала,
викнала, та заплакала.
Сеймени думат бабичка:
- Не плачи, бабо, не жали,
юнак си си нахранила.
Дорде сина ти хванахме,
педесе души паднахме.
Дорде му ръце вързахме,
педесе души паднаха.
Дорде му глава вземахме,
още педесе паднаха.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2007-2010