* * *
Отдолу идат сеймени,
Каламфир, бяла Радо льо, й-й-й!
Сеймени бюлюкбашии,
хайдушка глава носеха,
мало и голямо вървеше,
да си главата познаят.
Най-напред върви бабичка,
и тя си главата познала,
викнала, та е заплакала:
- Сино Стоене, Стоене,
тъй ли е мама мислила?!
Сеймени баба думаха:
- Аферим, бабо, машалла,
дето си Стоян хранила!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2007-2010