* * *
Отдолу идат сеймени
хайдушка глава носят,
голямо и мало провървя,
да си главата познаят.
Никой си глава не позна.
Най-подир върви бабичка.
Тя си главата познала.
Викнала тя заплакала.
Сеймени думат бабичку:
- Не плачи бабо, не тъжи
добър си юнак хранила.
Дорде Стояна хванахме,
девет палнини минахме,
дорде му ръце вързахме,
девет синджира скъсахме,
дорде му глава рязахме,
девет си саби строшихме.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.