* * *
Отдолу идат сеймени, сеймени, лельо мари,
отдолу идат сеймени,
човешка глава носеха.
Мало и голямо излизаха,
да си главата познаят;
никой си глава не позна.
Най-подир върви бабичка,
тя си главата познала.
Викнала баба да плаче:
- Синко Стояне, Стояне,
затуй ли мама хранила!?
Сеймени думат бабичка:
- Не плачи, бабо, не тъжи -
този е Стоян хайдутин!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2007-2010