* * *
Отдолу идат сеймени, лельо ма,
сеймени - бюлюкбашии,
чилешка глава носеха
и си в нея гледаха.
Вървяло мало, голямо
да си главата познае,
никой си глава не позна.
Най-подир върви бабичка,
тя си главата познала,
викнала, та заплакала:
- Стояне, мило мамино,
затуй ли те мама хранила?
Сеймени думат бабичка:
- Бабичко, гяур робиньо,
какъв си синка хранила,
с какво си го поила?
Докат' Стояна вържеме,
девет сме въжа скъсали;
докат' му глава отрежем,
девет сме саби строшили.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.