* * *
Оздоле идат, лело, сеймени,
сеймени песех пееха,
хайдушка глава носеха.
Превърве се мало, големо,
никой си глава не позна.
Най-подир иде бабичка,
тя си е глава познала,
познала глава, заплака:
- Синко Стояне, синко, Стояне,
тъй ли е мама мислила,
кога е тебе раждала?
- Браво на тебе, бабо, аферим,
че си ти сина родила,
девет планини минахме,
докат' го, мила, хванахме;
девет синджира скъсахме,
докат' му ръце вързахме;
девет сме сабли строшили,
докат' му глава отсякохме!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.