* * *
Отдолу идат сеймене, мале,
отдолу идат сеймене,
сеймене, турски низаме,
юнашка глава носеха,
юнашка глава хайдушка.
Цело е село излело,
да си главата познае -
никой си глава не позна.
Най-подир иде бабичка,
тя си главона познала,
викнала, та заплакала:
- Ох, леле, синко Стоене,
затуй ли съм те родила,
затуй ли съм те кутила
девет месеца на сорце,
девет години на роки!
Кльота му глава, прикльота,
който ти глава отсече!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.