* * *
Отдолу турци идеха,
мъжка глава носеха.
Цяло се село насъбра,
главата да си познае -
никой си глава не позна.
Отдолу иде бабичка -
Стояновата майчица,
она си глава познала.
Викнала, та заплакала:
- Синко Стояне, Стояне,
когато те майка гледала,
това ли е майка мислила.
Турци на баба думаха:
- Аферим, бабо, машала,
какъв си юнак гледала.
Девет планини минахме,
доде си юнак хванахме,
девет синджира скъсахме,
доде му ръце вързахме,
девет си саби строшихме,
доде му глава взехме!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2007-2010