* * *
Отдолу ида сеймене,
сеймене билюкбашия,
хайдушка глава носяха,
на мий главата юнашка.
Вървяло мало й голямо
да си главата познае.
Никой си глава не позна,
най-подир доде бабичка,
щом си главата видяла,
викнала, та заплакала:
- Стояне, синко Стояне,
като та мама гледала,
така ли, синко, мислила.
Сеймени думат бабичка:
- Не плачи, бабо, не тъжи,
я най у дома си иди
и още един си изхрани.
Дорде си Стоян хванахме,
девет синджира скъсахме,
дурде му глава отрязахме,
девет си саби строшихме.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2007-2010