* * *
Отдолу идат сеймени, лельо ма,
юнашки глави носеха,
вървело мало и голямо,
да си главите познаят,
никой си глава не позна.
Най-подир иде бабичка,
тя си главата познала
и на главица думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
така ли е мама мислила,
със топла вода къпала,
със пресно масло мазала?
Сеймени баби думаха:
- Ахверим, бабо, машалла!
Догде ти сина хванахме,
девет планини минахме,
догде му ръце вързахме,
девет синджира скъсахме,
дорде му глава узехме,
девет сабли строшихме.
Десета сабля френгия,
тя му главата отреза.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.