* * *
Отдолу идат сеймени,
сеймени билюкбашии,
юнашки глави носеха.
вървело мало големо,
да си главите познаят.
Никой си глава не позна,
най-подир дойде бабичка,
тя си главата познала
и на главица думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
така ли е мама мислила.
Със топла вода къпала,
със пресно масло мазала .
Сеймени баба думаха:
- Аферим бабо, машалла,
догде ти сина хванахме,
девет планини минахме.
Догде му ръце вързахме,
девет синджира скъсахме.
Догде му глава узехме,
девет си сабли строшихме,
десета сабля френгия -
тя му главата отреза.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.