* * *
Отдолу идат сеймени,
сеймени билюк башии,
хайдушка глава носеха,
мало и старо тичаха,
главата да си познаят.
Никой си глава не позна.
Най-подир иде бабичка,
тя си главата познала
виканала, та заплакала:
- Стоене, синко, Стоене,
като тай мама гледала,
тъй ли тай мама мислила.
Сеймени думат на баба:
- Аферим, бабо, машалла,
юнак си сина хранила
доде сина ти хванахме,
девет балкана минахме;
доде му ръце вържиме,
девет синджира скъсахме;
доде му глава отрежем,
девет си саби строшихме.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.