* * *
Седефка е рано ранила
вънка и в къщи измела
смет на боклука хвърлила,
погледна долу-нагоре
отдолу идат сватове,
към Седефкини сочеха.
Седефка були думаше:
- Бульо лю, було миличка,
нямаме в село годена,
в село, ни в махалата,
отдолу идат сватове.
Мър, чий са тези сватове?
Були Седефке думаше:
- Калино, зълво Седефке,
мър, те са твойте сватове -
скришом те й мама сгодила,
скришом са яли и пили,
скришом коула отзели...
- Бульо льо, бульо миличка,
харно ли й, бульо, мястото,
мястото, бульо, момчето?
- Калино, зълво Седефке,
мястото й, зълво, болярско,
момчето с два кидеря...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.