* * *
Остана Станка сираче,
без майка още без баща
при буля си, при батя си,
раснала и пораснала
станала мома голяма
па на осемнайсет години.
Скришом я бате й посгоди
за едно момче болярско
ала глухо и нямо.
Станка си двори метеше
чудна се сватба задала,
голяма сватба болярска.
Станка на бате думаше:
- Каква е, бате, таз сватба
дет се тъмна задала?
бате на Станка думаше:
- Станке ле, сестро по-малка,
тази е сватба за тебе,
ази те, сестро,, посгодих
за едно момче болярско
ала е глухо и нямо.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.