* * *
Остана Станка сираче,
на една година и половина,
на батьови ръце душмански.
Скрито я батьо сгодява,
за едно момче болярско,
болярско, ала е нямо и глухо.
Кога се сватба задава,
направо в Станкини отива.
Станка се е ясно провикна:
- Момчето е нямо и глухо,
аз го не искам!
И си булото захвърли...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.