* * *
Остана Станка, мамо, сираче:
без майка Станка, мамо, без баща.
Братя й се я, мамо, чували,
голема мома, мамо, станала.
Много ергени, мамо, идвали
много са Станка, мамо, искали.
Ала я брати, мамо, не дават.
Снощи я брат й, мамо, продаде
във тая ладна, мамо, меана
за кило върла, мамо, ракия
на момче глухо, мамо, и немо.
Викнала Станка, мамо, да плаче:
- Защо ме, мили Боже, остави
без майка, още, леле, без баща?
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010