* * *
Остана Станка сираче
без баща Станка, без майка,
при чичо си да робува,
при стринка си да слугува.
Расна ми Станка, порасна,
Стана ми за оженване.
Идвали, Станка искали,
чичо й Станка не дава.
Скритом са Станка сгодили
за едно момче болярско;
момче е младо и хубаво,
ала е глухо и нямо.
Станка си двори метеше,
и си на пътя излязла,
сметта да си изхвърли.
Отдолу идат сватбари.
Станка чичо си думаше:
- Я излез, чичо, да видиш,
каква се е сватба задала,
голяма сватба, болярска.
Тогаз й чичо продума:
- Тази е сватба твоята,
момчето е младо и хубаво.
Сватбата в двора навлязла.
Станка си було махаше.
Докато я веднъж прибулят,
девет була е скъсала.
Станка чичо си думаше:
- Не ми ли, Боже, стигаше,
толкоз съм годин' сираче,
а сега глухо и нямо да водя?
Голямо е чудо станало -
момчето да си продума.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.