* * *
Остана Станка сираче
без баща Станка, без майка
на брат си да аргатува
на снахи да изметува.
Расна ми Станка, порасна,
станала й мома хубава
на деветнайсе години.
Станала й рано в неделя
равни си двори помела
и си на пътя излягла,
помела да си изхвърли.
(1)
- Не ми ли стига, Боже, туй тегло
а сега за ням да се оженя.
(2)
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.