* * *
Остана Станка сираче,
без баща Станка, без майка,
на батьови си и булини ръце.
Слугува, Станка, робува
цели осемнайсет години.
Идвали Станка искали,
батьо й Станка не дава,
скритом си Станка годява
за друго село, болярско.
Момчето е младо и хубаво,
ала е глухо и нямо.
Една ми света неделя,
Станка е рано станала,
измела къщи и двори
и си на пътя излязла,
сметове да си изхвърли.
Надолу Станка погледна,
надолу, към полето.
Каква се е сватба задала,
каква е сватба болярска,
коя ли мома честита
на болярско място да иде?
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.