* * *
Много е злочесто на света,
дете сираче да остане,
както ми Станка остана,
от девет дена без баща,
на буля си да робува,
на батко си да слугува.
Расла е Станка порасла,
станала е мома голяма,
тъкмо на двадесет години.
Един ден, рано в неделя,
грабнала е Станка метлата,
измела вън и вътре,
смет на боклук хвърлила.
Кога погледна на долу,
голяма сватба идела.
Станка батко си думаше:
- Батьо льо, батьо миличък,
коя ли мома честита?
Станкен батьо думаше:
- Станке мо, мила батьова,
тази е сватба твоята,
момчето е, Станке, болярско,
болярско, баш чорбаджийско,
ала е, Станке, глухо и нямо!
Викнала е Станка да плаче,
бре Боже, бре мили Боже,
много е злочесто на света,
дете сираче да остане.
Че си момче прочуло,
прочуло и проговорило.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010