* * *
Остана Станка сираче,
без майка Станка, без баща,
на братовите си ръце,
братова слуга да бъде,
големи грижи да върши.
Расна си Станка, порасна,
голяма мома станала,
от саде са я искали,
нейният брат я не даде,
ала скришно сгодява
за едно момче богато,
ала е глухо и нямо.
В неделя е Станка станала
и равни дворове измела,
сметта навънка измела,
през поле сватба вървеше.
Станка се назад повърна
и на брата си думаше:
- Коя ли е мома честита,
богатска снаха да стане.
Брат й на Станка думаше:
- Ти ще си, Станке, честита,
за тебе иде сватбата,
ние сме те, Станке, сгодили,
за едно момче богато,
ала е глухо и немо.
Викнала Станка да плаче.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.