* * *
Останала Станка сираче
без майка и без баща.
Рано е Станка станала
та двори помела
и на път излязла.
Отдолу иде богата сватба.
Станка си на ум продума:
- Блазе и преблазе на тая мома,
дето ще тая сватба посреща.
Докато в двор влезе
и сватбата в двор влязла.
Станин брат на Станка думаше:
- Ма сестро, аз съм те, бате, сгодил
за момче богато.
Ала е, Станке, глухо и немо.
Кога булката вземаха
Станка викна заплака:
- Кому какво направих
и как ще се с другар разбирам
като е глух и ням.
Нали се съдба смелила,
та момче продумало и казало:
- Не плачи, Станке, Станке, не тъжи
с мен ще си щастлива.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.