* * *
Остана Станка сираче
без баща Станка, без майчица,
в неделя Станка рано ранила,
че двори братови помела,
кога Станка излезе,
боклука Станка да хвърли,
видя, че сватба се е задала,
Станка байо си думаше:
- Байно ле, бате Иванчо,
излез, бате, да видиш,
каква сватба се е задала
отдолу, откъм полето.
Иванчо Станки думаше:
- Сестро Стано, Станке ле,
досега съм крил,
сега скришом не бива веки,
аз съм та, Станке, загодил
за едно момче болярско,
момчето е младо, хубаво,
ала е немо и глухо.
Станка викна, заплака:
- Не ми стига толкоз години сираче,
а сега да ме сгодиш за глухо и нямо.
Кога сватба в двори навлезе,
понечили Станка да забулват,
Станка два пъти було късала,
кога трето було слагали,
тогиз си момче продумало:
- Стига си, Станке, плакала.
Като момче продумало,
всички са разрадвали, засмели,
а най-много Станка от всички.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.