* * *
Остана Станка сираче,
на два дни Станка без майка,
на три дни Станка без баща.
При чичо си остана,
на чичо си да слугува,
на стринка си да чисти.
Расла е Станка, порасла,
станала мома хубава.
Почнали сватовници да идват
от село и от селата.
Чичо й не я даваше.
Скришом я Станка сгодили
за едно момче болярско,
хем било глухо, хем нямо.
Станало света неделя,
Станка е рано станала
та си дворовете помела.
Излязла Станка навънка
боклук да си хвърли.
Видяла чудо голямо,
тежка се сватба задала,
тежка, тъмна, чорбаджийска.
Станка се чудом чудеше:
- Булка нямаме в село,
пък сватба идва за булка?!
Когато в село влезли,
Станкини дворове наляли,
тогава Станка разбрала,
че била скришом сгодена.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.