* * *
Брайно Данчица думаше:
- Сестро Данчице, Данчице,
ние те, сестро, сгодихме,
сгодихме, не те питахме,
на друго село, на ново.
Данчица брайно думаше:
- Брайно Николчо, Николчо,
като ме, брайно, сгодихте,
сгодихте, не ме питахте,
не питахте ли хората,
голямо ли е селото,
има ли в село черкова,
боляри ли са хората
и хубаво ли е момчето.
Николчо дума Данчица:
- Сестро Данчице, Данчице,
и селото е голямо,
и в село има черкова,
и хората са боляри,
ала момчето нефилно,
нефилно и некадърно,
хем куцо, сестро, хем сляпо,
хем нямо, сестро, хем глухо.
Хайде да върнем нешана,
нешана, пръстен сребърен.
Данчица брайно думаше:
- Не мога, брайно Никола,
нали ще кажат хората:
"Данчица не е кадърна
на свекър хатър да гледа,
на свекър и свекърва..."
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.