* * *
Остана Станка сираче,
без баща Станка, без майка,
при мили братец да шета,
при нейна мила снашица.
Братец ми Станка погодил,
без Станка да си узнае.
Рано е Станка ранила
една ми света неделя,
та си е двора измела.
Отишла боклук да хвърля,
кога насреща погледна -
тежка ми сватба идеше.
Сама си Станка думаше:
- Че коя ли е честита
таз сватба да си посрещне?
Когато Станка погледна -
сватбата у тях навлязла.
Кумът при Станка отиде,
бяло й було наметна
и на Станка си думаше:
- Станке ле, клето сираче,
много си, Станке, честита,
че момчето е богато
ала е глухо и нямо.
Станка ми се разплакала.
Юнак при Станка пристъпи
и тихо си й думаше:
- Не плачи, Станке, не жали,
че с мен си много щастлива.
Като зачуха сватове,
че юнака си продума,
и шиник жълтици даваха.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.