* * *
Остана Станка клето сираче
без майка, Станка, без баща
на братята си Станка да слугува.
Расла, Станка, порасла,
на двайсет години станала,
отсекъде момци дохождале,
но братята й никому не я дали,
ала си Станка скришом сгодили
и тогава на Станка казали:
- Сестро ле Станке, сестро ле,
утре е бяла събота,
рано, Станке, да станеш,
по глава да се умиеш
и двори да си изметеш,
че ние сме те, Станке, сгодили,
за едно момче болярско,
ала е немо и глухо.
Като си двори изметеш,
облечи се и се наконти хубаво,
да си сватбата посрещнеш.
Рано е Станка станала,
по глава се умила и си двори измела,
тъмни пауни заклала,
сготвила гозби секакви,
и в бело се Станка облекла,
хубаво се наконтила и си навън излезе,
и на порти Станка отиде.
Кога се нагоре обърнала,
сватба видела да иде.
Тогава е Станка заплакала
и тихом на Бога молила:
- Смили се, Боже над мене,
та му езика отвържи
и му ушите отвори.
Като сватба до порти стигнала,
момче от файтон слезнало,
при Станка отишло и на Станка продумало.
И са се двама хванале
и като си вътре влезнали,
три дена са яли и пили,
и се чудили, че момче проговорило,
че са късмет у Станка имале,
че е Станка била праведна,
пред хората и пред Бога.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.