* * *
Радка си двори метеше
и си надолу гледаше,
голяма сватба идваше,
сватбата беше болярска,
Радка си буля думаше:
- Блазе й, бульо, тая,
която идват за нея.
Буля на Радка думаше:
- Радке ле, моме хубава,
досега скришом вършихме
сега скришом не може,
сватбата идва за тебе,
ала момчето е глухичко,
глухичко, Радке, и немо.
Викнала й Радка да плаче:
- Не ми ли стига, Боже ле,
че съм клето сираче,
без майка, още без баща,
как ще се с него събра,
и как ще с него дума разменя.
Сватбари в двори влязоха,
Радка си булка направили
и си на черква отишли,
в черкова да ги венчаят.
Кога в черква влезли,
Радка се молба молеше:
- Боже ле, мили Боже ле,
я му езика развържи
и му ушите отвори.
Тогава чудо станало,
зетя на Радка продума:
- Я мълчи, Радке, не плачи,
аз не съм глухо и нямо.
Всички са в чудо хванали
и са Радка прегърнали.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.