* * *
Остана Станка сираче -
без баща още без майка,
на братовите си ръце,
на него слуга да стане,
доде голяма порасте.
Расла е Станка, порасла,
хубава мома станала -
бакю й я скритом сгодява
за едно момче болярско,
болярско и чорбаджийско,
ала е глухо и нямо.
Рано е Станка станала,
равни е двори помела,
боклука навън изхвърля,
през поле сватба вървеше,
от друго село в тяхното.
Кръстница отпред вървеше,
на Станка в двори навлезе,
Станка със було замята -
Станка си було скъсала.
Кръстница Станки думаше:
- Сърди са, Станке, брату си,
че той те скъпо продаде
за неговите борчове.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.