* * *
Расла е Станка, порасла,
станала мома хубава,
расла е Станка, порасла
без майка, още без баща,
на братови си домове...
Дохождале, та я искале
за момче - много богато,
ала е глухо и немо.
Една ми света неделя,
рано е Станка ранила,
равни е двори помела
и е на порти излела.
Разгледа горе и доле,
буйна се сватба зададе.
Станка си в къщи отиде,
брату си тиом продума:
- Я излез, бате, да видиш,
буйна се сватба задава,
(...)
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010