* * *
Остана остана Станка сираче,
без майка Станка, без баща,
у чича й Станка домува,
у стрина й Станка слугува.
Раснала Станка пораснала,
голема мома станала,
чича и още стрина й
Станка си море сгодия
у това село Боляро
за младо момче болярче,
момчето арно богато,
ала е глуо и немо.
Стрина на Станка думаше:
- Утре е нова неделя,
че стани, Станке, по-рано
главата че си омиеш,
танко се бело премени,
чича ти тебе е сгодил
у това село Боляро
за младо момче - болярче,
момчето арно, богато,
ама е глуо и немо.
Викнала Станка да плаче:
- Не чу го, стрино, не чу го!
Тамън си Станка издума
оздоле се жално дожале,
че си момчето продума.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010