* * *
Остана Станка сираче,
без майка Станка, без баща,
само е имала братя.
Расна ми Станка, парасна,
стана ми Станка девойка.
Братя са Станка сгодили
у това село далечно,
у тия хора богати,
богати, тежки банкери,
но момче глухо и немо.
Тръгнала сватба далечна,
далечна сватба, тегодна.
Нали са у черква отишли
венчавка да правят.
Станка на моми говори,
момче я с очи поглежда,
с уста си дума не казва.
Тогава Станка разбрала,
че е момче глухо и немо.
Станка на братя продума:
- Защо ме до тук чувахте,
кога ме толкоз тежко оженихе?...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010