* * *
Остана Станка сирачи
без баща, Станка без майка,
сал един братец имала
и тя при него живяла.
Раснала Станка, пораснала,
достойна мома станала,
достойна мома станала,
достойна за оженване.
Ала я скритом сгодили
за едно момче болярско,
болярско момче хубаво.
Мястото й харно богато,
момчето е много красиво,
ала е глухо и нямо.
Станала рано в неделя,
взела бели бакъри,
за вода Станка отива.
Среща и сватба болярска,
Станка си у тях отива
и на брат си думаше:
- Коя ли ще е таз мома
болярско момче да вземе?
Батю й дума на Станка:
- Сестро ле, Станке по-малка,
таз мома ти ще си,
ние те скритом сгодихме.
Мястото е харно, богато,
момчето е много красив,
ала е глухо и нямо.
Викнала Станка да плаче
и се на бога молеше:
- Не стига дет съм сираче,
глухо и нямо да взема!
Смили се, боже над мене,
момчето да ми продума!
Дали е божа работа,
дали е чудо станало,
тогаз момчето продума.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010